Ден на паметта на киборгите

Тези, които държаха летището в Донецк. Тези, които врагът нарече киборги, защото не можеше да повярва, че хората могат да бъдат толкова непоколебими. Те бяха обикновени: някой обичаше кафето сутрин, някой бързаше за вкъщи, някой мечтаеше за простото – да живее, да обича, да гради. Но когато дойде времето — те се превърнаха в стена. И устояха там, където бетонът не издържа.

Ние не говорим гръмки думи. Ние помним. И благодарим за всяка сутрин, която имаме. За възможността да живеем, да говорим, да мечтаем — тук и сега.

Паметта — това също е форма на любов.

И отговорност.