ЗА ДА НЕ ОСТАРЯВА ХОРОТО НА МЕГДАНА
ЗА ДА НЕ ОСТАРЯВА ХОРОТО НА МЕГДАНА
Втората Хоротека обедини поколения, традиции и надежда!
Ця Винаги, дори в най-трудните и изпитателни времена, хората са продължавали да живеят, да създават семейства, да отглеждат деца и да вярват в утрешния ден. Днес, в нашето непросто време, повече от всякога имаме нужда от чувство за единство, взаимна подкрепа и сплотеност. И, разбира се — от това да пазим своята култура, да помним историята си, да почитаме традициите и да ги предаваме с любов на младото подрастащо поколение.
Именно в този дух на 11 септември се проведе втората Камчийска хоротека. На нея успяхме не само да съчетаем старите български народни танци със съвременните разновидности на хорото, но и да протегнем мост между младежите и по-възрастното население на нашето село.
Празникът започна с вдъхновяващо участие на старшата група на танцовия ансамбъл „Камчик“. Скоро след това на площада зазвучаха добре познатите на всички мелодии. Хванати за ръце, с усмивки на лицата, хората заиграха в един общ, туптящ ритъм.
Изключително приятна и трогателна изненада за всички беше специалната фотоизложба с архивни и съвременни снимки на участниците в ансамбъл „Камчик“ — от първия му състав до днешния ден. По-възрастните жители с вълнение разпознаваха себе си на младежките фотографии и с гордост ги показваха на своите деца и внуци.
С голям интерес премина и образователната игра „Музейна гатанка“. Водещите показваха автентични експонати от нашия музей, а присъстващите трябваше да познаят имената им и за какво са служили в миналото. С много настроение бяха разгадани и гатанките, посветени на традиционните български народни инструменти. Особено мило бе да виждаме рамо до рамо тези, които са свирили в предишния състав на оркестър „Хоро“, и днешните му млади участници, които са едва на по 10–12 години.
Хванати за ръце в едно голямо, вито хоро, в чийто център своите първи танцови стъпки правеха най-малките жители на селото, хората успяха да въздъхнат с облекчение, да забравят за малко ежедневните грижи и да усетят, че не са сами. Разбрахме отново, че сме много, че сме силни и че винаги сме готови да се подкрепим един друг. А това е най-важното за всеки от нас — особено днес.
Коментари