Неочаквано ни напусна Иван Стоянов – приятел и съмишленик

Неочаквано ни напусна Иван Стоянов – приятел и съмишленик - един от хората, даващите облика на дружество „Родолюбец“. Не можем да повярваме, че най-лошото се е случило. До вчера бяхме заедно … в добро и зло. Заедно се радвахме на всяка хубава проява на дружеството ни, на успехите и постиженията на българите в Бесарабия и Таврия. Заедно негодувахме от неуредиците и бюрократичните препятствия, пред които те се изправяха, на често проявяваното неразбиране към тях и съдбата им. Мечтаехме те да са все по близо до родината-майка, а тя да е все повече любяща майка към тях.

Иван Трайков Стоянов, роден в с. Лозен, днес квартал на София - на Ивановден през 1954 г. завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където се запознава с бъдещата си съпруга Мария Стоянова, родом от гр. Петрич.

На няколко пъти съдбата го изпращаше за немалки периоди като представител на страната ни именно сред тези наши общности - в Молдова и Украйна. Първо в далечната вече 1994 г. той, заедно със съпругата си Мария Стоянова, заминаха като преподаватели във ІІ-ро училище в гр. Тараклия, по новоприетото тогава ПМС 103/1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, където Иван бе не само учител, но и методик по български език към Районния отдел на народното образование в Тараклия, не само участник, но често и основен организатор на провеждането на културните ни и национални празници, както и на възраждащите се там народни обичаи. През 1996 г., заедно с Мария, станаха и първите учители в новооткритото в Кишинев Българско училище, получило по-късно името на Апостола на свободата - Васил Левски, постепенно придобило функциите не само на образоветелен, но и на културен център за българската общност в Кишинев. Там Иван пое отговорността да е и първият преподавател на новата за общността ни в Молдова дисциплината История, култара и традиции на българския народ.

След няколко години, в началото на новия век, Иван Стоянов замина, вече като служител на Министерството на външните работи, на дипломатическа работа като консул в Киев, а по-късно – през 2008 г. - и в Одеса, откъдето се завърна през 2011 г., а след няколко години бе изпратен като консул, този път в Кишинев, а не след дълго на него се пада отговорността и честта да подготви откриването, а по-късно и да организира работата в официално откритото през есента на 2017 г. Консулство на Република България в Тараклия – мечта на поколения българи в южна Бесарабия и на радетелите за българската кауза.

Още след първото си завръщането от Молдова /1998 г./ Иван Стоянов бе избрани за заместник-председатели на дружеството, като човек не само с вече натрупани широки контакти и познаване на общността ни в Молдова, но преди всичко - като човек с отношение към сънародниците ни там. С неговото включване дружеството ни получи нов импулс за работа, а връзките ни с българите в Бесарабия се разшириха и обогатиха.

Със своите професионалните познания и административния опит, като консул в Молдова и Украйна, той намираше пътища за решаване на най-разнородни казуси в работата със сънародниците ни, а те в негово лице усещаха подкрепата, от която имаха нужда. След завръщането си в България той оказваше неоценима помощ на завръщащите се и завърналите се в България наши сънародници - за преодоляването на множеството бюрократични пречки и решаването на ред административни казуси.

От друга страна, със своя литературно-артистичен талант, неговото участие в почти всички литературни и музикални прояви на дружеството бе неоценимо.

Със загубата на Иван Стоянов дружеството ни загуби един от своите най-активните членове, от тези даващи облика на „Родолюбец“!

Сбогом приятелю!

Емил Миланов, от името на членовете и съмишлениците на Родолюбец