С дълбоко прискърбие известяваме, че на 13 януари 2026 г. на 79-годишна възраст, в гр. Кишинев, Република Молдова, е починал големият бесарабски поет и журналист Нико Стоянов.

rodenkray89
14.01
време за четене: 3 мин.

Роден на 09.01.1947 г. в с. Нова Ивановка, Българска Бесарабия – Украйна в семейството на българи, потомци на преселници от България през 19 век. Завършва висше образование, руска и украинска филология, в Харковския държавен университет през 1978 г. Специализира в ИЧС, София през 1984 г., където усъвършенства уменията си по книжовен български език.

След като се установява да живее в гр. Кишинев, Молдова, Нико Стоянов работи като учител по руски език и литература; директор на Кабинета на писателите на МССР; старши редактор в киностудио „Молдова-филм“.

От 1978 г. е член на Съюза на писателите на СССР, от 1987 г. член на Съюза на журналистите на СССР. Член на СБП, на СБЖ, на Съюза на писателите на Молдова.

Първите си поетически произведения Нико Стоянов публикува през 1965 г. Първата му книжка излиза на украински език в Харков през 1973 г. Пише стихове за деца и подготвя учебници по български език за българчетата в Молдова и Украйна.

Нико Стоянов е основател и редактор на първия в СССР български вестник на бесарабските българи „Родно слово“, който излиза от 1988 г. в Кишинев и който става трибуна и на младите автори, пишещи на български език.

Нико Стоянов остави богато книжовно творчество – поезия и публицистика, публикувано в повече от 20 книги. Сред тях са: „Здравейте”, „Благодаря”, „От болка свята”, „Две обичи – една родина”, Аз Българинът”, ”Учебник по родолюбие”, „Бесарабска българска поезия – (IX-XX в.)”, „Бесарабска българска проза – (IX-XX в.)”, „При извора”, „Сто сонета”, „В начале бе Слово”, „Есенни съцветия” и др.

През последните 20 години Нико Стоянов развиваше своята творческа и обществена дейност в прародината, в България. Като активен член на Съюза на българските писатели и редактор на списание „Читалище“ осъществи многобройни контакти, участваше в поетически конкурси и четения. Той се вписваше в българския литературен живот и с безкористното внимание към събратята си по перо. Със завидна настойчивост работеше за създаване на сборници по повод на различни годишнини.

Нико Стоянов беше активен член и участник в живота на дружеството за културни връзки с българите от Бесарабия и Таврия „Родолюбец”, София. Неговото слово звучеше почти на всеки концерт, посветен на Деня на бесарабските българи, 29 октомври.

Нико Стоянов е удостоен с много награди: ON EMERIT Заслужил деятел на изкуствата в Молдова, Медал в „Паисий Хилендарски” на АБЧ, 2006 г. и на ИАБЧ 2023 г.; „Златен век“ на Министерството на културата на Р България, множество медали и грамоти от участие в литературни конкурси и пр.

Ярък творец, родолюбец, Нико Стоянов възпя своя Буджак и неговите хора, изрази в поетическото слово най-съкровените си чувства към прародината България. Българите от Бесарабия се прощават със своя поет и скърбят за автора на стихотворението „Моят род“, в което всеки от тях припознава своята родова съдба.

Управителният съвет на дружество „Родолюбец“ изразява своите най-дълбоки съболезнования към семейството на Нико Стоянов. Ние, неговите приятели, скърбим за човека и поета, който ни завещава примера на своето родолюбие, частица от което беше обичта му и преклонението пред българското слово.

Поклон пред светлата му памет!

МОЯТ РОД

Бих, може би, проклел отдавна

и оня век, и оня ден,

когато прадядо ми бавно

повдигна своя бял остен.

Когато тръгна, заскрибуца

през буците от рът на рът,

с дечица пълната каруца –

печална песен – в дълъг път.

Проклел би неговото име,

ако бях днес уверен аз,