«ЗАЛИШИВ РІДНІ БАЛКАНИ...»

rodenkray89
14 січ.
Читати 2 хв

З Богом, Ніко!

Поклон. До землі поклон.

13 січня 2026 року помер

НІКО СТОЯНОВ ,поет, публіцист, журналіст ,громадський діяч, патріот... (09.01.1947, Нова Іванівка, Болградський район, Одеська область - 13.01.2026).

Замина си във вечността ,но и остави за нашета бесарабска българска вечност неизгладима следа - голямо

творческо поетическо наследство.

Благодарим ти, Нико !

Светъл да ти е пътя във вечността...

Нисък поклон!

Дора Костова

Поклон пред творчеството му, пред словото му, пред приноса му за българите от Бесарабия! Прости ми, Нико, за недовършените разговори, за нестигналото време да пообщуваме за по-дълго. А исках да ми разкажеш за твоя живот..., за първите посещения в България, за връзката ти с поета Андрей Германов, за онази страшна и гладна 1947 г., когато си се родил в Ново Ивановка. Исках да запиша невероятните ти разкази за казармата чак на китайската граница, за твоите кишиневски години, за вестник "Родно слово", за българщината там, за която ти толкова милееше... Нико Стоянов все ми правеше забележка да не наричам таврийските българи така и да не ги отделям от бесарабските. Той ги мислеше и ги чувстваше като едно цяло! Нико беше надарен от господ с перо, с дар слово, но и с ръце на дърводелец, всичко му идваше отръки. Той беше талант в широкия смисъл на думата. Живя скромно, непридирчиво дори, но остави голямо наследство, траен спомен и стихове, които поколенията ще повтарят в захлас...

Галин Георгиев

НА НИКО СТОЯНОВ В Буджака, в далечна чужбина носил си факела - родната реч. В отвъдното днес ти замина и ни гледаш с любов отдалеч. С печално-лирично перо стих посвещавам на моя приятел, който протегна ръка за добро.

Дим Боримечков

Нико Стоянов

БЪЛГАРИН ДА СИ ОСТАНЕ

Бих, може би, проклел отдавна,

и оня век, и оня ден,

когато прадядо ми бавно

повдигнал своя бял остен.

Когато тръгна, заскрибуца,

през буците от рът на рът,

с дечица пълната каруца -

печална песен - в дълъг път.

Проклел бих неговото име,