«БЪЛГАРСКО НАСЛЕДСТВО»

• 

«БЪЛГАРСКО НАСЛЕДСТВО» —

міжнародний

форум, м. Балчик

                                               старший асистент Нікола Караіванов

                                               Софійський університет імені Святого Климента Охридського

         У 1990–1991 навчальному році я був відряджений Міністерством освіти Болгарії як викладач до Кишинівського педагогічного університету імені Йона Крянге. Там було відкрито спеціальність «Болгарська філологія», і я викладав студентам-болгаристам, усім — бесарабським болгарам. Два дні на тиждень я читав лекції, решту часу подорожував на південь Молдови (Комрат, Тараклія, Кагул), а також в Україну (Одеса, Болград, Ізмаїл) та в деякі села обох республік. За цей час я познайомився з багатьма активістами болгарського руху та колегами-істориками.

         През есента на 1991 г. на базата на Институт за повишаване квалификацията на кадрите – гр. Габрово, заедно с група колеги създадохме Учебно-квалификационен център за българи от чужбина (УКЦБЧ) в състав от 7 преподаватели, на който станах ръководител. В този център преминаваха двуседмично обучение наши сънародници, ученици, студенти, учители и активисти на български дружества от Румъния, Молдова и Украйна. В периода 1998 – 2002 г. бях командирован от МОН – България като учител в Болградска гимназия „Георги Раковски“, след което отново се върнах да работя в УКЦБЧ до 2006 г. Тази година се преместих в Департамент за информация и усъвършенстване на учители (ДИУУ) в състава на СУ „Св. Климент Охридски“ и продължих квалификационната дейност в българите от трите държави. От 2010 до 2015 г. отново бях отново командирован като учител в Български лицей „Васил Левски“ – гр. Кишинев, като след завръщането ми се пенсионирах.

За повече от три десетилетия съм участвал в много научни конференции в България, Молдова и Украйна, но Форумът в Балчик е уникален и неповторим.  Тук единствено се съчетава научна конференция по исторически и фолклорни проблеми с художествени и документално-исторически изложби и фолклорен фестивал с участие на учени и колективи от България, Румъния, Молдова и Украйна. Като прибавим и красотата и очарованието на черноморския град Балчик, участниците преживяват невероятно щастливи часове и дни.

         За пръв път участвах в конференция на Шести международен форум „Българско наследство“ през 2020 г с доклад на тема: „Преселението на българи в Крим, Русия през 1861 г. в епистоларното наследство и кореспонденцията на Георги Раковски“. След това взех участие във всички следващи конференции, всяка от които беше оригинална и уникална по тематика.

         Искам да споделя своите впечатления от последната 12-та научна конференция на Форума в Балчик. Приятно ме изненадаха няколкото великолепни исторически доклада, посветени на избиването на добруджанско българско население от румънската армия през 1916 г и отвличането на хиляди българи в лагери в Северна Молдова. Нашите историци позорно и гузно мълчат и не изследват много случаи на масови убийства и кланета на българи през втората половина на ХIХ в. и първата половина на ХХ в., което мълчание е нито професионално, нито морално. Тук се сещам за стиховете на Шекспир: „Тоз, който на убийците прощава, той в нови убийства ги насърчава“. Тези доклади ще бъдат публикувани в следващия сборник на Форум и тогава ще имам възможност детайлно са се запозная с тях.

         На научната конференция г-жа Маруся Костова предложи с едноминутно мълчание да се почете светлата памет на активни участници във Форума, които вече не са между нас. Да кажа няколко думи за трима мои скъпи приятели. Лука Велчов, председател на Българското дружество „Братство“ в Букурещ. С него се познавам от 1991 г.,, при посещението ми в румънската столица той ме разведе из всички забележителни места, свързани с български възрожденци. Много разговори сме провеждали и в Балчик. Невероятен българин, Бог да го прости в Царството небесно! Професор Николай Червенков. С него се запознах в Кишинев през 1990 г. В изминалите десетилетия бяхме добри приятели и колеги, обсъждахме исторически проблеми и въпроси на българското малцинство, програмите за преподаване на българска история в училищата на българските села в Молдова. Бог да го прости в Царството небесно! Професор Калчо Калчев. С него се запознах през 2006 г., когато отидох във Великотърновския университет. Веднага прави силно впечатление, че той е човек с широка и светла добруджанска душа. С проф. Калчев лесно се установява контакт, високо ерудиран историк и интелектуалец, с когото в Балчик водехме задушевни разговори. Бог да го прости в Царството небесно! Има и други дейци на Форума в Балчик, за които да кажем Бог да ги прости!, но с тези тримата бях близък и сърдечен приятел.

         И накрая да кажа няколко изречения на възхищение и благодарност към г-жа Маруся Костова. Бедна е фантазията на човек да се представи какво напрежение и труд е влагала тази необикновена българка при организирането на всеки от тези 12 Форума. Да осигуриш финансиране, да посрещнеш и битово да устроиш стотици хора, да организираш конференция, изложби, концерти, награди, отпечатване на сборник - това е багатурско дело! Багатурите са висши командири в българската средновековна армия, които на титаничните си плещи са изнасяли организацията и провеждането на победните битки. (Крадливите руснаци присвоиха от българите думата „багатур“ като я прекроиха на „богатир“, а българите забравихме това наше слово.) Багатур си ти, Маруся, един съвременен български духовен багатур! Разбира се, в това голямо и свято дело активно работи цялото твое семейство, много приятели и съратници не само от Балчик, но и от Добруджа, но ти си водача, багатура! Нисък поклон и огромна благодарност за тебе и твоите помощници в организирането и провеждането на мероприятията Българско наследство в Балчик! Господ да дава на теб и целия екип крепко здраве, много щастие и успехи!