Несподівано нас покинув Іван Стоянов — друг і однодумець

Несподівано нас покинув Іван Стоянов — друг і однодумець — одна з тих людей, які формували обличчя товариства «Родолюбець». Ми не можемо повірити, що сталося найгірше. Ще вчора ми були разом… у добрі й у лихі часи. Разом раділи кожному гарному заходу нашого товариства, успіхам і досягненням болгар у Бессарабії та Таврії. Разом обурювалися через безлад і бюрократичні перешкоди, з якими вони стикалися, через часто виявляне нерозуміння щодо них та їхньої долі. Мріяли, щоб вони були дедалі ближчими до рідної батьківщини, а вона — дедалі люблячішою матір’ю для них.

Іван Трайков Стоянов, уродженець села Лозен, що сьогодні є районом Софії, — у день Іванівден 1954 року закінчив факультет болгарської філології Софійського університету імені Святого Климента Охридського, де познайомився зі своєю майбутньою дружиною Марією Стояновою, уродженкою міста Петрич.

На няколко пъти съдбата го изпращаше за немалки периоди като представител на страната ни именно сред тези наши общности - в Молдова и Украйна. Първо в далечната вече 1994 г. той, заедно със съпругата си Мария Стоянова, заминаха като преподаватели във ІІ-ро училище в гр. Тараклия, по новоприетото тогава ПМС 103/1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, където Иван бе не само учител, но и методик по български език към Районния отдел на народното образование в Тараклия, не само участник, но често и основен организатор на провеждането на културните ни и национални празници, както и на възраждащите се там народни обичаи. През 1996 г., заедно с Мария, станаха и първите учители в новооткритото в Кишинев Българско училище, получило по-късно името на Апостола на свободата - Васил Левски, постепенно придобило функциите не само на образоветелен, но и на културен център за българската общност в Кишинев. Там Иван пое отговорността да е и първият преподавател на новата за общността ни в Молдова дисциплината История, култара и традиции на българския народ.

След няколко години, в началото на новия век, Иван Стоянов замина, вече като служител на Министерството на външните работи, на дипломатическа работа като консул в Киев, а по-късно – през 2008 г. - и в Одеса, откъдето се завърна през 2011 г., а след няколко години бе изпратен като консул, този път в Кишинев, а не след дълго на него се пада отговорността и честта да подготви откриването, а по-късно и да организира работата в официално откритото през есента на 2017 г. Консулство на Република България в Тараклия – мечта на поколения българи в южна Бесарабия и на радетелите за българската кауза.

Още след първото си завръщането от Молдова /1998 г./ Иван Стоянов бе избрани за заместник-председатели на дружеството, като човек не само с вече натрупани широки контакти и познаване на общността ни в Молдова, но преди всичко - като човек с отношение към сънародниците ни там. С неговото включване дружеството ни получи нов импулс за работа, а връзките ни с българите в Бесарабия се разшириха и обогатиха.

Със своите професионалните познания и административния опит, като консул в Молдова и Украйна, той намираше пътища за решаване на най-разнородни казуси в работата със сънародниците ни, а те в негово лице усещаха подкрепата, от която имаха нужда. След завръщането си в България той оказваше неоценима помощ на завръщащите се и завърналите се в България наши сънародници - за преодоляването на множеството бюрократични пречки и решаването на ред административни казуси.

От друга страна, със своя литературно-артистичен талант, неговото участие в почти всички литературни и музикални прояви на дружеството бе неоценимо.

Със загубата на Иван Стоянов дружеството ни загуби един от своите най-активните членове, от тези даващи облика на „Родолюбец“!

Сбогом приятелю!

Емил Миланов, от името на членовете и съмишлениците на Родолюбец